История

ондацията „Александър фон Хумболт” е една от най-престижните фондации, с дълга история и голямо влияние върху световната наука. Ще отбележа само един факт: през последните 50 години 44 хумболтианци са получили Нобелова награда. Основана през 19-ти век, една година след смъртта на великия германски учен Александър фон Хумболт, Фондацията подпомага млади германски учени, но през 1923 г. тя изцяло губи капитала си вследствие хиперинфлацията и е закрита. След две години правителството на Ваймарската република я възстановява с държавни средства и с нови цели – да подпомага млади чужденци да правят научни изследвания в Германия, най-вече подготовка на дисертации. Тази втора Хумболтовa фондация просъществува само 20 години (1925 – 1945), но се оказва важна за българската наука – около 30 млади българи минават научни специализации в Германия с Хумболтови стипендии и по-късно са между най-добрите български учени. През 1953 г. големият германски физик Вернер Хайзенберг основава третата Хумболтова фондация, която от тогава и понастоящем ежегодно дава голям брой стипендии на млади чужденци, предимно с докторска степен, за да работят в най-добрите германски научни институции. През първите 12 години на фондацията комунистическият режим в България не разрешава българи да кандидатстват за Хумболтови стипендии. Едва в 1965 г. няколко млади български учени заминават за Германия. От тогава повече от 400 българи стават хумболтианци.

Понастоящем много хиляди хумболтианци работят по цял свят и повечето са в научния елит на своите страни. Много от тях са обединени в над 120 Хумболтови клубове, дружества, съюзи и т.н. – една световна Хумболтова мрежа. Ние сме горди, че Хумболтовият съюз в България е един много активен член на тази мрежа. За съжаление, поради историческата съдба на България, българските хумболтианци можаха сравнително късно да образуват своето Хумболтово сдружение.

Първите опити да се основе едно Хумболтово сдружение в България датират от 1986 г. Беше направен опит да се създаде Хумболтова секция към Съюза на научните работници. Това обаче се оказа невъзможно по време на комунистическия режим. Първият Хумболтов клуб възникна в 1990 г. За съжаление този клуб не можа да постигне организационна стабилност и почти нямаше дейност. Във връзка с регионалната Хумболтова конференция през октомври 1991 г. в София няколко хумболтианци стигнаха до идеята да се основе едно ново сдружение, именно Хумболтовия съюз. На Общото събрание на българските хумболтианци през май 1992 г. тази идея беше подробно обсъдена и възприета. По-късно беше утвърден статут на Хумболтовия съюз и беше избрано първото ръководство с председател проф. Тройо Троев, който съществено допринесе за съдебното регистриране на новия съюз.

Новообразуваният Хумболтов съюз започна активна дейност. В декември 1993 г. беше чествана 40-годишнината от основаването на съвременната Фондация „Александър фон Хумболт” на тържествено събрание в аулата на Софийския университет. В резултат на предложение от Хумболтовия съюз, Софийският университет удостои с почетната научна степен Dr.h.c. дългогодишния генерален секретар на Фондацията д-р Хайнрих Пфайфер. Едно предложение на Хумболтовия съюз да се издаде пощенска марка с портрета на Александър фон Хумболт беше прието и осъществено от българската пощенска администрация.

През ноември 1995 г. Хумболтовият съюз, съвместно с Фондацията „Александър фон Хумболт”, проведе регионална Хумболтова конференция на тема „България – Германия: сътрудничество в науката и образованието”. Още едно важно предложение на Хумболтовия съюз от 1996 г. беше възприето от Българската академия на науките: през 1997 г. проф. Раймар Люст, президент на Фондацията „Александър фон Хумболт” беше избран за чуждестранен член на БАН. Хумболтовият съюз инициира и едно предложение на Българската академия на науките, една улица, близо до институтите на Академията, да бъде наименована „Александър фон Хумболт”, което беше прието от Софийския общински съвет.

През май 1997 г. за председател на Хумболтовия съюз беше избран акад. Евгени Головински. От април 1998 г. Хумболтовият съюз разполага, като постоянно седалище, с едно помещение в централната сграда на БАН. Хумболтовият съюз съвместно с Българската академия на науките, организира 3-дневно посещение в София и Пловдив на генералния секретар на Фондацията д-р Манфред Остен, като той беше удостоен от Българската академия на науките с Почетния знак на БАН „Марин Дринов”. През май 1999 г. Хумболтовият съюз организира, съвместно с кмета на Благоевград, няколко мероприятия във връзка с едно ново посещение на д-р Манфред Остен.

Най-голямата изява на българските хумболтианци през 1999 г. беше честването на три юбилейни дати на Александър фон Хумболт: 200 години от началото на прочутото му южно-американско изследователско пътуване, както и 230 години от рождението му и 140 години от кончината му. С една изключително проникновена, оригинална и емоционална реч пред тържественото събрание на 12 ноември д-р Манфред Остен описа живота и делото на великия германски изследовател. Непосредствено преди събранието беше открита, също в централната сграда на БАН, изложбата „Двама велики германци”, организирана с участието и на Хумболтовия съюз и посветена на Александър фон Хумболт и на Йохан Волфганг фон Гьоте. Хумболтовата юбилейна година беше отбелязана и с многобройни публикации. Специален брой на списанието на Българската академия на науките Природа беше посветен на него. Почти всички статии бяха подготвени от български хумболтианци, а уводната статия „Чимборасо или върхът на свободата” беше предоставена от д-р Манфред Остен.

През май 2001 г. Фондацията „Александър фон Хумболт”, съвместно с Хумболтовия съюз, проведе в София конференция за Югоизточна Европа на тема: „Научен диалог в Югоизточна Европа: научни инициативи в науките за живота”. Хумболтианци от България, Румъния, Унгария, Югославия, Хърватия, Словения, Албания, Турция и Украйна участваха в три групи по специалностите химия, биология и медицина. Трима видни германски професори бяха водещи на тези три групи и изнесоха трите пленарни доклада. Заключителната обща дискусия беше ръководена от генералния секретар на Фондацията д-р Манфред Остен. Едновременно с конференцията бяха проведени и две информационни срещи, на които сътрудници на Фондацията подробно информираха много голям брой млади българи относно програмите на Фондация „Александър фон Хумболт”. Тази конференция съществено допринесе за създаването на научни контакти между кръгло 1200 хумболтианци в Югоизточна Европа.

През 2002 г. за председател на Хумболтовия съюз беше избран проф. Димо Платиканов. Най-голямото мероприятие на българските хумболтианци през 2003 г. беше честването на 50-годишнината на третата Фондация „Александър фон Хумболт” в рамките на Хумболтовия колег „Привличане на таланти в науката”. На тържественото заседание на 10 октомври беше изнесен от Димо Платиканов доклада „Фондация „Александър фон Хумболт”: история, дейност, връзки с България” и беше произнесено слово от посланика на Германия д-р Харалд Киндерман. След това д-р Манфред Остен беше удостоен с почетната научна степен Dr.h.c. на Българската академия на науките и той произнесе много интересното академично слово „Как се стимулира научното превъзходство?” По-нататък в програмата на Хумболтовия колег бяха изнесени голям брой доклади и постери от 2 германски професори, 55 хумболтианци и 38 млади учени от България, Румъния, Унгария, Сърбия, Хърватия, Словения, Македония и Турция. Дискусията на кръгла маса на тема „Образование и научни изследвания” беше ръководена от д-р Манфред Остен.

В 2004 г. Хумболтовият съюз подготви първото посещение в София на проф. Волфганг Фрювалд, президент на Фондация „Александър фон Хумболт”. Преди това, по предложение на Хумболтовия съюз, Софийският университет „Св.Климент Охридски” присъди на проф. Фрювалд почетната научна степен Dr.h.c. Тържествената промоция се състоя през септември 2004 г. в аулата на Софийския университет. Проф. Фрювалд произнесе едно изключително интересно, проникновено и актуално академично слово „Европа на науката – мрежи за мир”. По-късно то беше публикувано на български език в списание Светът на физиката. Веднага след промоцията се състоя среща на всички български хумболтианци с президента на Фондация „Александър фон Хумболт”. Същевременно бяха проведени в София и Пловдив от сътрудничка на Фондацията две информационни срещи относно програмите на Хумболтовата фондация. Вечерта германският посланик д-р Киндерман даде прием в посолството за всички български хумболтианци.

Следващото голямо събитие, организирано от Хумболтовия съюз през октомври 2005 г., беше Хумболтовия колег на тема „Предизвикателства към науката в страните от Югоизточна Европа преди тяхното членство в Европейския съюз”. Една дискусия на кръглата маса „Приносът на хумболтианците за интеграцията на страните от Югоизточна Европа в Европейския съюз” беше ръководена от хумболтианеца акад. Кендеров. В следващите два дни освен пленарните доклади на двама германски професори и двама български хумболтианци, бяха изнесени голям брой доклади и постери от 54 хумболтианци и 32 млади учени от България, Румъния, Унгария, Сърбия, Словения, Турция и Гърция в две паралелни секции „Културно-историческо наследство” и „Нови материали за утре”.

През юни 2006 г. Хумболтовият съюз организира посещението в София на проф. Волфганг Фрювалд, президент и на д-р Георг Шуте, генерален секретар на Фондация „Александър фон Хумболт”. На общо събрание в големия салон на БАН те се срещнаха със всички български хумболтианци и подробно обсъдиха редица проблеми. Българската академия на науките удостои проф. Фрювалд с Почетния знак на БАН „Марин Дринов”. Хумболтовият съюз отличи със своя почетен знак двамата германски гости проф. Фрювалд и д-р Шуте, двамата бивши председатели на Съюза проф. Троев и акад. Головински и председателя на БАН акад. Юхновски.

През ноември 2006 г. Хумболтовият съюз, съвместно с Федерацията на научно-техническите съюзи, организира лeкции на д-р Хайнрих Щукеншнайдер, вицепрезидент на отдела „Стратегически маркетинг” на Изследователския център на Сименс АД в Мюнхен, на тема „Предизвикателството иновация”.

От декември 2006 г. председател на Хумболтовия съюз е проф. Васил Николов. Главното събитие, подготвено от българските хумболтианци през 2007 г., беше българо-румънският Хумболтов колег на тема “Науката в България и Румъния: проблеми и перспективи след влизането в ЕС”. Колегът беше открит на 30.11.2007 в присъствието на германския посланик Михаел Гайер и аташето в посолството Фердинанд фон Вайе и с активното участие на ръководителя на отдел във Фондация „Александър фон Хумболт” д-р Свен Басио. Освен българските, участваха и 18 румънски хумболтианци от хумболтовите клубове в Букурещ и Клуж-Напока. Представени бяха 16 доклада – по 7 на български и румънски хумболтианци, както и 2 на специално поканени професори от Германия. Заключителната дискусия беше ръководена от д-р Свен Басио. Последният проведе и една информационна среща, на която представи пред младите учени новите програми на Фондацията, както и участва в пресконференцията на председателя на Хумболтовия съюз.

С усилията на ръководството на Хумболтовия съюз представените на Хумболтовия колег доклади бяха събрани, редактирани и публикувани на съответния език – немски или английски. Издаден беше един много добър сборник „Научни изследвания в България и Румъния: проблеми и перспективи след влизането в ЕС”, високо оценен от Хумболтовата фондация, която поиска и разпространи голям брой екземпляри.

Следващият Хумболтов колег, организиран от ръководството на Хумболтовия съюз, се проведе през ноември 2009 г. на тема ”Интердисциплинарни изследвания на културното наследство на Балканите”. Участваха хумболтианци и други учени от почти всички балкански страни: България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Македония, Турция и Гърция. Изнесени бяха 7 пленарни доклада, 3 от които – от най-видни германски професори, и 32 други доклада при общо 64 участници, включително 14 млади учени. Особено важна беше демонстрацията на неограничените възможности на интердисциплинарното сътрудничество на изследователите в областта на археологията и културната история с учените от редица други науки: химия, физика, ботаника, геология, география, фармакология, астрономия, дори демография, семиотика. Хумболтовият съюз издаде сборника „Интердисциплинарни изследвания на културното наследство в Балканския полуостров“, съдържащ изнесените на този Хумболтов колег доклади.

В последните години ръководството на Хумболтовия съюз положи много усилия за съставянето и издаването на „Алманах на българските хумболтианци”, който Вие държите в ръцете си. То съдейства също и за представяне на програмите на Фондацията „Александър фон Хумболт”, а заедно с това на дейността на Съюза сред научни среди в страната. От началото на 2008 г. започна нова инициатива на Фондацията, целяща изграждане на мрежа от представители, активно ангажирани с информиране на изследователи от цял свят за Германия като място за научни изследвания и сътрудничество с немски учени. Като първи учен-представител на Фондацията „Александър фон Хумболт” за България беше избрана хумболтианката проф. Илза Пъжева. С подкрепата на ръководството на Съюза тя проведе няколко информационни срещи относно актуалното състояние на програмите на Фондацията, освен в София, също и в Пловдив, Велико Търново и др.

Хумболтовият съюз развива връзките си с хумболтовите сдружения в редица страни. Хумболтианците от всички страни на Югоизточна Европа са били винаги канени за участие в организираните в София хумболтови конференции. Много български хумболтианци са участвали в хумболтови мероприятия в Сърбия, Румъния, Хърватия, Турция, Полша, Италия, Русия и др. Особено тесни са връзките на Хумболтовия съюз с Фондацията „Александър фон Хумболт”. Представители на Съюза, начело със съответния председател, участваха в организирани от Фондацията конференции: „Перспективи и потенциали – стимулиране от Фондацията „Александър фон Хумболт” на изследванията в региона Югоизточна Европа” (Бон, октомври 2000 г.), „Юбилейна конференция по случай 50-годишнината от основаването на Фондацията” (Бон, декември 2003 г.), две свързани двудневни конференции, посветени на идеята за превръщането на Германия в атрактивно място за научни изследвания от високо ниво (Берлин, януари 2009 г.). Може да се отбележи, че Фондацията „Александър фон Хумболт” високо цени дейността на Хумболтовия съюз в България. Нейни висши представители многократно са изразявали отлични отзиви за нашия Съюз. За това говори и фактът, че по предложения на Фондацията президентът на Федералната република Германия награди с орден „Федерален кръст за заслуги на лента” последователно трима председатели на Хумболтовия съюз – акад. Головински в 2001 г., проф. Платиканов в 2006 г. и проф. Николов в 2009 г.

Наред с проявите, провеждани от ръководството на Хумболтовия съюз, редица разнообразни дейности се осъществяват и в рамките на петте, обособени по научни направления секции, или от отделни членове на Съюза. Така българските хумболтианци съществено са допринасяли за селекционната процедура на кандидатите за стипендии на DAAD, която Фондация „Св. Кирил и Св. Методи” провежда всяка година. Редовно са организирани тържествени предавания на изследователска апаратура или книги, които институциите, където работят българи хумболтианци, получават, като дар от Фондацията „Александър фон Хумболт”. Много български хумболтианци са организирали, било чрез съответната секция, било индивидуално, редица национални и международни хумболтови научни конференции, симпозиуми, семинари и т.н., подкрепени финансово от Фондацията. В много случаи са издавани и сборници от изнесените доклади.

Невъзможно е в тази кратка история да се отбележи всяка проява на Хумболтовия съюз. Надяваме се, че със своите, тук отбелязани, дейности Хумболтовият съюз в България съществено е допринесъл за развитието на българо-германските научни и културни отношения, в полза на българската и германската, следователно на европейската наука.

Димо Платиканов
председател на Хумболтовия съюз 2002 – 2006г.